1.03.2019 г., 0:42

Сърце и шепа ноти

2.3K 9 26

             На сина ми - с обич!

 

Когато композираш сам

мелодията на живота,

какво ли друго да ти дам,

освен сърце и шепа ноти.

 

Аз вярвам, сине, че от мен

като наследство си получил

духа, от трудност несразен

и на борба съм те научила.

 

И нека този нотен лист

със твоя музика изписан

е като слънчев ден лъчист,

с усмивки и любов орисан!

 

А аз ще слушам песента

на твоите мечти звънтящи,

щастлива, че и пролетта

прегръдка майчинска ти праща.

 

01.03.2019

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес целия следобед се чувствам, все едно сме се хванали за ръце. Благодаря ти, че благославяш по майчински момчето ми!
  • Много обич и топлина в този завет...Да ти е здраво момчето и много щастливо...Сигурна съм, че е прекрасно като теб и също толкова чувствително!
  • Той наистина пише музика, (акустичен инженер е) макар че тука тя е метафора на живота.
    Умножи майчиното ми щастие, благодаря ти, Ели!
  • За е блатословен с обич, пишейки тази музика, а ти да си най-щастливата мама!
    Много хубав и обичен стих!
  • Благодаря ти, миличка! Желая ти през целия месец март да се чувстваш специална!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...