На сина ми - с обич!
Когато композираш сам
мелодията на живота,
какво ли друго да ти дам,
освен сърце и шепа ноти.
Аз вярвам, сине, че от мен
като наследство си получил
духа, от трудност несразен
и на борба съм те научила.
И нека този нотен лист
със твоя музика изписан
е като слънчев ден лъчист,
с усмивки и любов орисан!
А аз ще слушам песента
на твоите мечти звънтящи,
щастлива, че и пролетта
прегръдка майчинска ти праща.
01.03.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
