Сърце не ми остана
Къде ли е това сърце,
което така жадуваше любов?
Нима някой ми го взе,
може ли да е така жесток?
Сърце в гърдите не остана,
загубих го сред мъка и тъга.
Остана ми една кървяща рана,
да изгаря с любовта.
Защо сърцето ми отне,
нима ти нямаше ли свое?
Без капка жал го ти превзе,
така плени го, стана твое.
Сърце, къде си? Няма те в нощта,
а аз така търся и жадувам.
Искам пак да срещнеш любовта,
други устни да обичам, да целувам.
Сърце, защо позволи да те отнемат,
той дали ще те пази и цени така?
Защо от мене всеки път те вземат,
а в замянат даряват ми тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
