Сърце от тръни
С необяснима сила ме привличаш
И с взлом нахлуваш в моя свят
Всичките ми мисли ти отвличаш
И в себе си аз виждам непознат
Влизаш буйстваш и владееш
душата ми – покорна като роб
А с погледа си демонски умееш
Копнежите ми да заравяш в гроб
Сърцето ми изстискваш нежно
С усмивка капките броиш
А аз изгубен безнадеждно
Усещам в мене как гориш
В поле от рози скитам се отново
Примамен от неземни цветове
А бавно стича се отровата надолу
По тръните на твоето сърце
Ах колко искам аз да го докосна
Да го превзема и завинаги владея
Но мъртъв знам че ще се просна
Заради отровата не ще успея
Момиче спри и слушай ме за миг
Позволи на устните ми да те галят
И ако чуеш ти болезнен вик
То тръните около мен се стягат
И въпреки това щастлив умирам
Защото вкусих те за първи път
Но продължавам аз да не разбирам
Ад ли беше или райски кът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Славов Всички права запазени
