С необяснима сила ме привличаш

И с взлом нахлуваш в моя свят

Всичките ми мисли ти отвличаш

И в себе си аз виждам непознат

Влизаш буйстваш и владееш

душата ми – покорна като роб

А с погледа си демонски умееш

Копнежите ми да заравяш в гроб

Сърцето ми изстискваш нежно

С усмивка капките броиш

А аз изгубен безнадеждно

Усещам в мене как гориш

В поле от рози скитам се отново

Примамен от неземни цветове

А бавно стича се отровата надолу

По тръните на твоето сърце

Ах колко искам аз да го докосна

Да го превзема и завинаги владея

Но мъртъв знам че ще се просна

Заради отровата не ще успея

Момиче спри и слушай ме за миг

Позволи на устните ми да те галят

И ако чуеш ти болезнен вик

То тръните около мен се стягат

И въпреки това щастлив умирам

Защото вкусих те за първи път

Но продължавам аз да не разбирам

Ад ли беше или райски кът