Сърце от тръни
С необяснима сила ме привличаш
И с взлом нахлуваш в моя свят
Всичките ми мисли ти отвличаш
И в себе си аз виждам непознат
Влизаш буйстваш и владееш
душата ми – покорна като роб
А с погледа си демонски умееш
Копнежите ми да заравяш в гроб
Сърцето ми изстискваш нежно
С усмивка капките броиш
А аз изгубен безнадеждно
Усещам в мене как гориш
В поле от рози скитам се отново
Примамен от неземни цветове
А бавно стича се отровата надолу
По тръните на твоето сърце
Ах колко искам аз да го докосна
Да го превзема и завинаги владея
Но мъртъв знам че ще се просна
Заради отровата не ще успея
Момиче спри и слушай ме за миг
Позволи на устните ми да те галят
И ако чуеш ти болезнен вик
То тръните около мен се стягат
И въпреки това щастлив умирам
Защото вкусих те за първи път
Но продължавам аз да не разбирам
Ад ли беше или райски кът
© Георги Славов All rights reserved.
