Тя си има криле… на пеперуда
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите
които се раждат
когато пресъхнат на надеждата
всичките кладенци
денем… рисува в небето дъждовните облаци
в любовни реки ги превръща
и с перо от вятър изписва сърце
за обичане
после заспива в съня на звездите
в очакване
да я целунеш… когато
от сивото на здрача се събудиш
© Магдалена Костадинова Всички права запазени