mislitel (Георги Каменов)
983 10138
3.09.2019 г., 11:46 ч.

Сърцестих 

  Поезия » Друга
472 9 15

 

Понякога душата си оставяш в стих,
а никой него не разбира...
Нечут остава тъжният ти вик
и ехото дори не ти отвръща от ефира...

Въздъхваш тежко... Може би друг път
ще те разберат... Но за кой ли път погрешно...
Пред тебе е пореден кръстопът
и пишеш нов... за да го прочетат небрежно...

Цветя засаждаш... А се раждат бурени...
Звезди прегръщаш... А усещаш лед...
И търсиш топлината... Но от мъртви въглени...
Дар или проклятие е да си поет?

Рисуваш с думи други светове,
но колко в тях се вглеждат с любопитство?
А колко лесно е приятел да те предаде,
извършвайки в сърцето ти убийство...

И чудно ли е - Толкова творци
напускат този свят все неразбрани,
забили нож във своите гърди -
mречупили се от душевните си рани.

Така добре разбирам всички тях -
На лудата действителност са чужди!
Не си отиват те, защото ги е страх,
а просто чувстват се ненужни...

Ненужни със това, че са чувствителни,
че всяка болка... се превръща в тяхна...
че не виждат лодките спасителни
сред бурята житейска, страшна...

След себе си оставят своите творби
и закодираните им послания във тях.
Те са малки, огнени следи,
на светлината сред царуващия мрак...

         *****

Отново къс душа засаждам в стих.
Смирено чакам в цвете да изгрее...
А своята тъга умело скрих
в сърцето си, което тя владее...

10.01.2017.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за този чудесен коментар, Димитър.
  • Поезията спасява и одухотворява, тя е смисъл. Поздравления за личащата искреност в словата!
  • Благодаря ти и тук, Ангелче, за чудесния коментар.
  • Това не го знаех, Стойчо.
    Има нещо такова, Пепи.
    Благодаря и на двамата.
  • "Въпрос на възприятия!" - казало кучето и продължило да гледа през витрината месарят как с мръвките на щанда се оправя
  • Платон дори е предложил да бъдат прокудени от неговата "Държава"!
  • Благодаря, адаш.
  • Душата, засадена в стих.
    Убийствено философско!
  • Благодаря и на теб, Ина, за чудесния коментар.
  • "Дар или проклятие е да си поет?" Хубав въпрос! Само поетът носи тази тайна любов в сърцето си, с която "засажда в стих" късче от душата си... нека бъде градина
  • Мариана, Цвети, Светулке, благодаря ви от сърце!
  • Поздравления,Георги, засаждай и дано да поникне цветето! Много красиво заглавие!
  • Много е прочувствено! Поздрав!
  • Така е, Светле.
    Благодаря ти за включването.
  • Не един и двама поети остават неразбрани, но как олеква, когато тъгата от това премине в стих...
Предложения
: ??:??