Сърцето ме води
Днес прочетох:
"Ти нямаш сърце!"
Беше за мен.
Обвинително. Остро.
Отекна жестоко,
заби се свредло,
но реших,
да отвърна най-просто.
Боли ме отляво
за всяка съдба,
покрай мен
преминаваща плахо.
Усещам тъгата
във всяка сълза
невидима,
стенеща глухо...
С вяра си нося
тежкия кръст
към Голготата
своя, нелека.
Заравям обидите
в кал и във пръст.
Прощавам
и тръгвам полека.
Понякога бъркам.
Често греша.
Спъвам се
в избори трудни.
Не търся отплата.
Рядко виня,
но... все сърцето
ме води!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
