Сърцето ми... (1)
Сърцето ми не е крайпътен хан,
във който да се спреш и си починеш,
на утрото безгрижен и засмян,
доволно и нехаещ да заминеш.
Сърцето ми не е и кръстопът,
на който си се спрял да поразмислиш,
а после пак по правилния път,
поемаш, без дори за мен да мислиш...
Сърцето ми не е аеродрум,
по който ти - сърдечен ас, лавираш,
не чуващ ни смущения, ни шум,
без колебание във него пилотираш...
Сърцето ми не е незнаен бряг,
на който, капитане, акостираш...
Не си и откривател в моя свят...
Затуй ли отегчен пак котва вдигаш?...
Сърцето ми е мрачен океан...
Бездънен, бездиханен и безбрежен.
Нима е плашещ, знаейки, че там
събирам чувства, обич и копнежи?...
Сърцето ми копнее светлина -
да бъде любено от теб, и все желано...
И щом дошъл си в него, след това
по-истински, и мой ще си останеш...
във който да се спреш и си починеш,
на утрото безгрижен и засмян,
доволно и нехаещ да заминеш.
Сърцето ми не е и кръстопът,
на който си се спрял да поразмислиш,
а после пак по правилния път,
поемаш, без дори за мен да мислиш...
Сърцето ми не е аеродрум,
по който ти - сърдечен ас, лавираш,
не чуващ ни смущения, ни шум,
без колебание във него пилотираш...
Сърцето ми не е незнаен бряг,
на който, капитане, акостираш...
Не си и откривател в моя свят...
Затуй ли отегчен пак котва вдигаш?...
Сърцето ми е мрачен океан...
Бездънен, бездиханен и безбрежен.
Нима е плашещ, знаейки, че там
събирам чувства, обич и копнежи?...
Сърцето ми копнее светлина -
да бъде любено от теб, и все желано...
И щом дошъл си в него, след това
по-истински, и мой ще си останеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
