Nov 15, 2007, 2:56 PM

Сърцето ми... (1)

  Poetry » Love
2K 0 21
Сърцето ми не е крайпътен хан,
във който да се спреш и си починеш,
на утрото безгрижен и засмян,
доволно и нехаещ да заминеш.

Сърцето ми не е и кръстопът,
на който си се спрял да поразмислиш,
а после пак по правилния път,
поемаш, без дори за мен да мислиш...

Сърцето ми не е аеродрум,
по който ти - сърдечен ас, лавираш,
не чуващ ни смущения, ни шум,
без колебание във него пилотираш...

Сърцето ми не е незнаен бряг,
на който, капитане, акостираш...
Не си и откривател в моя свят...
Затуй ли отегчен пак котва вдигаш?...

Сърцето ми е мрачен океан...
Бездънен, бездиханен и безбрежен.
Нима е плашещ, знаейки, че там
събирам чувства, обич и копнежи?...

Сърцето ми копнее светлина -
да бъде любено от теб, и все желано...
И щом дошъл си в него, след това
по-истински, и мой ще си останеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогващо...,нямам думи,какво сърце ,Мила ,имаш само!!
  • Много ми хареса, наистина много!!
  • Малииииии,тая вечер все хубави стихотворения!!!!!!Думите не са нужни пред такава чувствена творба!!!
  • Това е най-хубавото ти стихотворение!
    Много мелодично, неизчерпаемо в римите!
    "Не си и откривател в моя свят...
    Затуй ли отегчен пак котва вдигаш?..."- а това ми хареса изключително много!

  • Прелестно е!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....