20.06.2007 г., 18:58

Сърцето ми

710 0 1
Сърцето ми е черен замък
с призраци безброй от самота.
Сърцето ми е прашен камък
от паяци погълнато в нощта.

Сърцето ми от паяжини е обвито,
сърцето ми е страшна тишина
и зловещо бие в мрака,
тръпне, щом усети топлина.

Сърцето ми е тъжна сянка,
неусетило страстта,
сърцето ми е празна чаша
от кристална самота.

Сърцето ми - река дълбока,
зловещо, галеща вода.
Сърцето ми е черна пропаст
на болка и тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...