Сърцето ми
с призраци безброй от самота.
Сърцето ми е прашен камък
от паяци погълнато в нощта.
Сърцето ми от паяжини е обвито,
сърцето ми е страшна тишина
и зловещо бие в мрака,
тръпне, щом усети топлина.
Сърцето ми е тъжна сянка,
неусетило страстта,
сърцето ми е празна чаша
от кристална самота.
Сърцето ми - река дълбока,
зловещо, галеща вода.
Сърцето ми е черна пропаст
на болка и тъга!
© Кристина All rights reserved.
