Jun 20, 2007, 6:58 PM

Сърцето ми

  Poetry
711 0 1
Сърцето ми е черен замък
с призраци безброй от самота.
Сърцето ми е прашен камък
от паяци погълнато в нощта.

Сърцето ми от паяжини е обвито,
сърцето ми е страшна тишина
и зловещо бие в мрака,
тръпне, щом усети топлина.

Сърцето ми е тъжна сянка,
неусетило страстта,
сърцето ми е празна чаша
от кристална самота.

Сърцето ми - река дълбока,
зловещо, галеща вода.
Сърцето ми е черна пропаст
на болка и тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...