Сърцето ми
Без теб съм като в пропаст,
във царството на сенки.
Съдбата ми оправят
на Карма злите фенки...
Сърце на длан понесъл,
аз моля те: Прости!
То все по-тихо бие...
Спаси го ти, спаси!
А то ще ти напомня
за обич и звезди
и колко страстна нега
в кръвта ни още ври!
Отдавна то е твое...
Вземи тоз дар сърдечен!
Животът по-нататък
на тебе е наречен!
През колко изпитания,
къде не го премятах?!
Навярно на сърцето
такъв е занаята.
Недей! Не го откъсвай,
щом има в него сила
на тебе да помогне
да любиш, да си била!
Сърце на длан понесъл,
на тебе го поднасям,
а твойто вкаменено
със себе си отнасям.
Когато е при тебе,
по-силно ще тупти,
а обичта ни свята
в стиха ми ще гори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
