ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
14 дек. 2008 г., 05:03

Сърцето ми 

  Поэзия » Любовная
930 0 11

Без теб съм като в  пропаст,

във царството на сенки.

Съдбата ми оправят

на Карма злите фенки...

Сърце на длан понесъл,

аз моля те: Прости!

То все по-тихо бие...

Спаси го ти, спаси!

А то ще ти напомня

за обич и звезди

и колко страстна нега

в кръвта ни още ври!

Отдавна то е твое...

Вземи тоз дар сърдечен!

Животът по-нататък

на тебе е наречен!

През колко изпитания,

къде не го премятах?!

Навярно на сърцето

такъв е занаята.

Недей! Не го откъсвай,

щом има в него сила

на тебе да помогне

да любиш, да си била!

Сърце на длан понесъл,

на тебе го поднасям,

а твойто вкаменено

със себе си отнасям.

Когато е при тебе,

по-силно ще тупти,

а обичта ни свята

в стиха ми ще гори!

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??