ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Dec 14, 2008, 5:03 AM

Сърцето ми 

  Poetry » Love
929 0 11

Без теб съм като в  пропаст,

във царството на сенки.

Съдбата ми оправят

на Карма злите фенки...

Сърце на длан понесъл,

аз моля те: Прости!

То все по-тихо бие...

Спаси го ти, спаси!

А то ще ти напомня

за обич и звезди

и колко страстна нега

в кръвта ни още ври!

Отдавна то е твое...

Вземи тоз дар сърдечен!

Животът по-нататък

на тебе е наречен!

През колко изпитания,

къде не го премятах?!

Навярно на сърцето

такъв е занаята.

Недей! Не го откъсвай,

щом има в него сила

на тебе да помогне

да любиш, да си била!

Сърце на длан понесъл,

на тебе го поднасям,

а твойто вкаменено

със себе си отнасям.

Когато е при тебе,

по-силно ще тупти,

а обичта ни свята

в стиха ми ще гори!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??