Сърцето ми е толкова горещо
Разкошна роза купих
за гаджето си аз.
А беше януари,
и беше страшен мраз.
Навън снегът се сипе,
виелицата вие -
от този студ и вятър
как розата да скрия?
Прибрах я на гърдите,
под дрехата, където
в предчувствие за пролет
валсираше сърцето.
С любимата се срещнах,
целувки разменихме,
и - от студа - в кафето
зад спирката се скрихме.
В очите ѝ се вглеждах,
ръцете ѝ държах.
Завиждаха ни всички
на влюбения смях.
Когато се присетих
и розата да дам -
тя беше се изпекла.
И аз умрях от срам.
А гаджето ми рече:
- Не се чуди, човече!
За мен това е най-нормално нещо -
сърцето ти е толкова горещо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
