20.04.2018 г., 23:54  

Сърцето ми превърна се в приют!

881 7 14

/ на бездомните кучета /

 

Разкажи ми за своите дни,

не с думи, с поглед кажи ми!

Знам, навярно си имал мечти –

топъл дом и стопани любими!

 

Притъмнява – и май ще вали!

Ти отново ли там ще нощуваш,

върху купчина мокри дъски

и навярно хляб ще сънуваш!

 

А сърцето ми – то е приют,

има място за всички бездомни!

Някой ден пак ще мина отту̀к,

дотогава, прощавай и сбогом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • .... ииии що ни му дади ино кумачи ляп... Бгм...🐕
  • Нежно и съпричастно!
  • Нинка, благодаря ти!

    Скъпа Иржи, закъснението ти няма значение, радвам се, че си тук! Относно домашните любимци, почти във всяка къща има куче или котка, а бездомни, смело мога да заявя, че в Белгия такива животинки няма! Всичко е толкова добре организирано, че не се допуска! Благодаря ти, че се отби!
  • Все закъснявам,Руми,но като не го направя веднага,а оставя за после и....после обръщам сайта да го намеря.Голямо сърце имаш,има място за всичко!Затова всеки е щастлив и те счита за своя собственост......Не зная при вас има ли толкова домашни любимци,колкото при нас?Или се радвате на бездомните животни само....
  • Страхотно е....Човек, който обича животните е наистина с прекрасно сърце!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...