Сърцето ми Ридае...
Стаени клони...
Падаща звезда...
Обримчен в мъка поглед - бягаща сълза...
Изгубено лице...
Във длани тихо слети...
Разголено сърце
Увито във лиани
Затегнали тъй силно клетите ръка...
Нестихващи непуснали
Мечти от люляк - разпилени...
И нежно стене моето перце
Скрибуцащо на листи в златно сукно изтъкани
И в блюдо - ням поднос...
Крехък Вик застлали...
В лист Първи...
Ражда се във Утро Радостта!
И Хвали всички тласкащи към Песен любещи Душа!
И агънцето бяло мирно е в полето
На мечтанията светли
Вдигнали сърцето...
Лист втори -
Наречен е в Печал...
И плаче кротко...
Клето...
Приседнал плахичко пред Божите врата...
А Трети Лист разказва как:
С едно перце описвал сам поета -
Необятни дебри
Тайнствени поля
Танцуващи Естрели
И топлата прекрасната земя...
Ухаеща на Майката планета!
Незнаещ...
Непознаващ Святостта на Ангела
държащ Ключа към Тайната пресвета
На Тайната врата!
Изписвал мислите си там поета -
На тези листи в сукно и Мечта
Скрибуцало перцето
И пеело в невинните ръка:
Бъди излъчващо лъчиста!
Бъди харизматичната Луна!
Бъди изригващата Гея!
Бъди и Вятъра в Дъжда!
Бъди онази дивна Фея!
Раздаваща!
Създаваща СЪРЦА!
Бъди и жадната Венера!
Бъди Ти
Нежната вълна
Играеща на Блясъци с оная -
Приказната Святата Луна...
Скрибуцало перцето в таз ръка
Поседнала
присвела кротичко в признание глава...
Тъй чакаща да светне пак Небето
И да се покаже този Ангел пазещ Обителта
На Тайната Пресветла...
Ангел с глас на огнена жена
И поглед на врабче несрето...
Лист след Лист изписва ги ръката...
Една ръка в Любов превзела
И твойта...
Топлата душа!
Една ръка във ръкавица от дантела
Скрита под наметало от цветя...
Една жена - дете
кротичко присвела
Очи на лебед и врабче...
Скрибуца плахо моето перце...
Изписва листи... злато - свила
И кани Тебе в Обител - Сърце!
22 май 2010 г
(сърцето ми ридае
Л- Е)
© Л-Е Всички права запазени