Идва сам деня в живота на мъжа,
смъртността си тленна да захвърли,
като зрънца безразличност разпиляни само от целувката на златна рибка.
Нека бъда аз засмукан в ураган от завист
и част по част да ме разкъсва
тупността на биещото ми сърце,
предизвикано от все съдбата
да тупти единствено за теб.
© Емил Богданов Всички права запазени