26.01.2024 г., 13:53

Сърмички

713 1 4

Днес направих си сърмички - 

такива, волни като птички.

Полетяха ми в устата

и ми стана благо на душата.

 

Съставките от Китай са прелетели,

дори заразите не са ги спрели.

Толкова са сладки тия птички - 

малки, хубави сърмички!

 

Плуват ми сега в стомаха

със скорост на мотор Ямаха.

В ято наредени са една до друга

и кат първобитен викам само - Уга! Уга! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кух Пън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники, благодаря ти Най-хубавото на сармичките е, че са малки и винаги може да се натъпчеш с два пъти по-голямо количество от планираното Хайде още една, хайде още една последна...
  • Усмихна ме, Пънчо!
    Явно ти са се усладили, щом ги притвори в стих!
  • Чобанова ....аз, че задобрявам - задобрявам ...ама се оказа, че сАрмички с "а" се пишело сега ме светнаха на личен... ама като тръгнах да го редактирам и сърце не ми даде да го напиша с "а" ...оказва се, че вече сЪрмички съм го почувствал като своето, в крайна сметка моя си е грешката... за мен по-важно е да се разбира за какво става дума отколкото правописната грешка, така че така си остава но все пак някой ако се чуди с "а" е правилно да се изпише, а аз поне няма да се чудя някой ако реши да ме оцени със сърмичка-единичка
  • Благодаря. И на мен ми се струва, че ставам по-добър ...което може и да е внушение, но щом и ти казваш ..може и да е вярно все пак Иначе засега мога да действам по моя протич, това е, което мога...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...