Сърна
Сърна
Не ме оставяй никога сама.
Без тебе аз съм толкова страхлива.
Една отлъчена от стадото сърна.
Безпомощна и боязлива.
Улучена в гърдите, тя мълчи.
Защо заслужила е изстрел, не разбира.
Тя винаги, с отворени очи
и с питащ в тях въпрос, умира.
А погледът превръща се в сълза.
Набъбва бавно. Отразява здрача.
Видял ли си разстреляна сърна
от упор, как безмълвно плаче?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
