19.10.2016 г., 18:46 ч.

Сърна 

  Поезия » Любовна
598 1 3

Сърна

 

Не ме оставяй никога сама.

Без тебе аз съм толкова страхлива.

Една отлъчена от стадото сърна.

Безпомощна и боязлива.

 

Улучена в гърдите, тя мълчи.

Защо заслужила е изстрел, не разбира.

Тя винаги, с отворени очи

и с питащ в тях въпрос, умира.

 

А погледът превръща се в сълза.

Набъбва бавно. Отразява здрача.

Видял ли си разстреляна сърна

от упор, как безмълвно плаче?

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??