marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
289 266
19 oct 2016, 18:46

Сърна 

  Poesía » De amor
569 1 3

Сърна

 

Не ме оставяй никога сама.

Без тебе аз съм толкова страхлива.

Една отлъчена от стадото сърна.

Безпомощна и боязлива.

 

Улучена в гърдите, тя мълчи.

Защо заслужила е изстрел, не разбира.

Тя винаги, с отворени очи

и с питащ в тях въпрос, умира.

 

А погледът превръща се в сълза.

Набъбва бавно. Отразява здрача.

Видял ли си разстреляна сърна

от упор, как безмълвно плаче?

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??