Сърна

19 oct 2016, 18:46

Poesía » De amor

611 1 2

Сърна

Не ме оставяй никога сама.

Без тебе аз съм толкова страхлива.

Една отлъчена от стадото сърна.

Безпомощна и боязлива.

Улучена в гърдите, тя мълчи.

Защо заслужила е изстрел, не разбира.

Тя винаги, с отворени очи

и с питащ в тях въпрос, умира.

А погледът превръща се в сълза.

Набъбва бавно. Отразява здрача.

Видял ли си разстреляна сърна

от упор, как безмълвно плаче?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

djudjii (Жанет Велкова)

2016-10-25T11:49:30+03:00

Браво, Дани. Много ми хареса.
Putin (Владимир Владимирович)

2016-10-20T08:19:42+03:00

Хубав стих, Мари!