Сърна
Не ме оставяй никога сама.
Без тебе аз съм толкова страхлива.
Една отлъчена от стадото сърна.
Безпомощна и боязлива.
Улучена в гърдите, тя мълчи.
Защо заслужила е изстрел, не разбира.
Тя винаги, с отворени очи
и с питащ в тях въпрос, умира.
А погледът превръща се в сълза.
Набъбва бавно. Отразява здрача.
Видял ли си разстреляна сърна
от упор, как безмълвно плаче?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
