Сърна
Сърна
Не ме оставяй никога сама.
Без тебе аз съм толкова страхлива.
Една отлъчена от стадото сърна.
Безпомощна и боязлива.
Улучена в гърдите, тя мълчи.
Защо заслужила е изстрел, не разбира.
Тя винаги, с отворени очи
и с питащ в тях въпрос, умира.
А погледът превръща се в сълза.
Набъбва бавно. Отразява здрача.
Видял ли си разстреляна сърна
от упор, как безмълвно плаче?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
