Сърна

19 окт. 2016 г., 18:46

Поэзия » Любовная

610 1 2

Сърна

Не ме оставяй никога сама.

Без тебе аз съм толкова страхлива.

Една отлъчена от стадото сърна.

Безпомощна и боязлива.

Улучена в гърдите, тя мълчи.

Защо заслужила е изстрел, не разбира.

Тя винаги, с отворени очи

и с питащ в тях въпрос, умира.

А погледът превръща се в сълза.

Набъбва бавно. Отразява здрача.

Видял ли си разстреляна сърна

от упор, как безмълвно плаче?