21.10.2018 г., 19:50 ч.

Със мен, но сама... 

  Поезия » Любовна
492 7 1

Убих последната надежда, 

че бих могъл да съм обичан. 

Такъв, със дефицит на нежност. 

С уплашена любов на срички... 

Звездите колко още да броя, 

и в синьото небе да полетявам, 

когато ти си с мен, но си сама, 

а аз във стихове те претворявам?!... 

Не се усмихваш, 

нито аз. 

И някак си не вярваме във чудеса. 

Романтиката не била за нас. 

(Заспиваме си поотделно в две легла)... 

Така, че майната ѝ на Луната, 

звездите, полетите, дъждовете! 

Душите ни щом в 

самота, 

от двете ни тела, отделят се... 

 

Danny Diester

Marburg, Germany

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "С уплашена любов на срички... "
    За отчуждението в любовта – хубаво!
Предложения
: ??:??