Със нови струни, старата китара...
С нови струни, старата китара
под пръстите ми тази вечер плака,
SoLdier of fortune... като прясна рана,
незараснала, кървава... още отворена.
Очите ми са затворени, бледи спомени
нахлуват, не питат, не чакат покани!
Разчитам по следите на сълзите,
моето име, лицето си... младо!
По браздите на времето с годините
съм забравила, колко съм чакала,
молила! Kолко копнежи съм погребала,
тази истина, за да намеря...
Тази моя китара, цялата в спомени!
И в сълзи и мечти разпилени.
Оставям китарата стара пак в ъгъла...
Нямо безсилие натъпквам във дрешника.
От простора прибирам и сгъвам
истини чисти с крилата на гълъби...
Забрава, покрила лицето и името,
тихо стене за простор... за летене.
Аз съм цяла, след много години!
Пак съм същата! Пак стихове пиша!
Не погребвам копнежите, а ги изричам!
Научих се, истински да обичам!
--.09.2006г.
под пръстите ми тази вечер плака,
SoLdier of fortune... като прясна рана,
незараснала, кървава... още отворена.
Очите ми са затворени, бледи спомени
нахлуват, не питат, не чакат покани!
Разчитам по следите на сълзите,
моето име, лицето си... младо!
По браздите на времето с годините
съм забравила, колко съм чакала,
молила! Kолко копнежи съм погребала,
тази истина, за да намеря...
Тази моя китара, цялата в спомени!
И в сълзи и мечти разпилени.
Оставям китарата стара пак в ъгъла...
Нямо безсилие натъпквам във дрешника.
От простора прибирам и сгъвам
истини чисти с крилата на гълъби...
Забрава, покрила лицето и името,
тихо стене за простор... за летене.
Аз съм цяла, след много години!
Пак съм същата! Пак стихове пиша!
Не погребвам копнежите, а ги изричам!
Научих се, истински да обичам!
--.09.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
