16.04.2013 г., 10:52 ч.

Със стих да си платя 

  Поезия
1372 0 4

С годините изкачвам този връх

в живота трънен, болен и суров.

Събрал и сили, и последен дъх,

съм горе в сняг, и стар, и нов.

 

Снегът ме вече толкоз наваля,

че цялата глава ми побеля.

 

Сега надолу бавно аз вървя

с натрупан на главата тежък сняг.

От дълъг път отдавна аз кървя

и търся днес спасителния бряг.

 

Подножието вече е в мъгла.

Конецът се изхлузва от игла.

 

Че идва време и за пристан тих.

Душата нов простор да я зове.

И с думите от най-добрия стих

да си платя за всички грехове.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??