Със стих да си платя
С годините изкачвам този връх
в живота трънен, болен и суров.
Събрал и сили, и последен дъх,
съм горе в сняг, и стар, и нов.
Снегът ме вече толкоз наваля,
че цялата глава ми побеля.
Сега надолу бавно аз вървя
с натрупан на главата тежък сняг.
От дълъг път отдавна аз кървя
и търся днес спасителния бряг.
Подножието вече е в мъгла.
Конецът се изхлузва от игла.
Че идва време и за пристан тих.
Душата нов простор да я зове.
И с думите от най-добрия стих
да си платя за всички грехове.
© Никола Апостолов All rights reserved.
