Със здраве останете си-така реални....
Когато нотите в отрова се превръщат,
не мога трезво да погледна отстрани.
Изгарят гърлото и трудно се преглъщат,
дори отдавна опростените вини.
Когато думите предадени отлитат,
оставят ме сама и гола-по душа,
дори и грешките объркано ме питат,
защо не се страхувам вече да греша.
Когато имам щит-клишетата банални,
без тях мълчала бих во веки и веков.
Със здраве останете си-така реални.
А аз с низвергнатата жажда за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
