Със звездите си говоря

Спиш до мен, а аз пък те сънувам!
Звездите се усмихват тихичко над нас,
над човешките ни дразги и проблеми,
смеят ни се тихо и на глас!

"О, човечета нещастни!
Живейте дните си прекрасни!
Че животът ви е мъничка искра
на фонът на Вселената и вечността!...

Спете! Почивайте сега!
А утре със усмивка посрещнете утринта!
Целувайте, обичайте се страстно,
че времето ви свършва, то е ясно!"

Очите си отворих, погледнах към звездите-
там са! Смеещи се, вечни!...
Погалих те леко по косите,
целунах те и легнах пак.

А твойто тяло ме усети,
прилепна в мойто тъй добре,
почувствах в корема си комети,
сърцето ти ме разбира най- добре!

Спи до мен, сънувай своите мечти,
където заедно сме аз и ти,
щастливи, някак си смирени,
прегръщащи се и в душите притаени.