Съседско кафе
С глас на мачо, морски
обади ми се гордо, важен.
Съседката на кафе ме кани,
та само да ти кажа.
Усмихнах се с усмивка лека,
на радостта в сърцето мъжко.
Щом там на дрямка не остава,
проблеми няма с мен да има.
Да ме ядоса той - не успя!
Но муза стана то за мен.
С тази съседка мила, нежна,
излезе този стих неделен.
Поздрав нека е за всички вас,
мъже обичащи съседското кафе.
Нека в къщи да сте си щастливи,
с дума блага и усмивки дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
