С глас на мачо, морски
обади ми се гордо, важен.
Съседката на кафе ме кани,
та само да ти кажа.
Усмихнах се с усмивка лека,
на радостта в сърцето мъжко.
Щом там на дрямка не остава,
проблеми няма с мен да има.
Да ме ядоса той - не успя!
Но муза стана то за мен.
С тази съседка мила, нежна,
излезе този стих неделен.
Поздрав нека е за всички вас,
мъже обичащи съседското кафе.
Нека в къщи да сте си щастливи,
с дума блага и усмивки дар.
© Елена All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
