С глас на мачо, морски
обади ми се гордо, важен.
Съседката на кафе ме кани,
та само да ти кажа.
Усмихнах се с усмивка лека,
на радостта в сърцето мъжко.
Щом там на дрямка не остава,
проблеми няма с мен да има.
Да ме ядоса той - не успя!
Но муза стана то за мен.
С тази съседка мила, нежна,
излезе този стих неделен.
Поздрав нека е за всички вас,
мъже обичащи съседското кафе.
Нека в къщи да сте си щастливи,
с дума блага и усмивки дар.
© Елена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
