Същата

Ще си тръгнеш някога от мен, 
без думи, без напразни обещания. 
Денят ще бъде просто ден... 
а мъката ще скрия зад мълчание. 

В безбройни нощи твоят лик
не ще ми дава да заспивам. 
Ще се сгушвам тайно в спомен тих
шепнейки напевно твойто име. 

Ще потече безвремие-река
тъгата от очите да изтрие. 
Потънали в задачи-рутина
един за друг не ще си мислим ние.

Ще обвиним отново любовта, 
че коварна и измамно-зла е. 
Наивно ще отричаме страстта. 
За трепета в сърцата ще забравим... 

Ще отминават дни и луни, и лета... 
и безкрайните надежди ще се пръснат. 
Никога не ще се върне "онова"... 
Само любовта ми ще остане същата.