17.07.2009 г., 11:29

Същата ТВ програма

756 0 11

СЪЩАТА  ТВ ПРОГРАМА

 

Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...

така не намери тя свойта любима програма...

Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея

във някоя друга държава със цветни алеи,

където под палмите тя да пристъпва със мене,

изпълнена с щастие, макар и с вдървени колене...

Да, мама я няма, но зная, че тя е щастлива,

че няма програми, които живота й сливат

в една безконечна, макар и красива, измама...

О, господи, мама я няма, да, мама я няма...

Къде е да види как пак от екрана я лъжат,

а тя да им вярва, със поглед замислен и тъжен...   

Тя вече не чувства как този живот си отива –

и сигурно горе - там някъде - тя е щастлива...

Да, мама я няма! Не чака и пенсия даже,

защото за нея е вече проблем маловажен...

Не чака дори да й кажат за кой да гласува,

та с малката пенсия вече да спре да гладува...

Да, мама я няма – господи, мама я няма

Тя вече не търси никаква друга програма....

 

А аз пък на тези, които са там - на екрана,

дали да им кажа, че мама отдавна я няма?   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, изтръпнах...наистина!!!
    Поклон!
  • Звучи почти по детски затрогващо
    и съвсем не по детски изстрадано!
  • Не изпитвам болка, Галена, вече отдавна я няма. Но остава завинаги омерзението от една държава, която провежда гигантски геноцит! Това се пренася вече и върху други поколения.
  • Прекланям се пред личната ти болка и пред позицията ти-с крехката поезия срещу голямата лъжа! Поздравления и поклон!
  • Поклон и съпричастие!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...