17.07.2009 г., 11:29

Същата ТВ програма

755 0 11

СЪЩАТА  ТВ ПРОГРАМА

 

Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...

така не намери тя свойта любима програма...

Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея

във някоя друга държава със цветни алеи,

където под палмите тя да пристъпва със мене,

изпълнена с щастие, макар и с вдървени колене...

Да, мама я няма, но зная, че тя е щастлива,

че няма програми, които живота й сливат

в една безконечна, макар и красива, измама...

О, господи, мама я няма, да, мама я няма...

Къде е да види как пак от екрана я лъжат,

а тя да им вярва, със поглед замислен и тъжен...   

Тя вече не чувства как този живот си отива –

и сигурно горе - там някъде - тя е щастлива...

Да, мама я няма! Не чака и пенсия даже,

защото за нея е вече проблем маловажен...

Не чака дори да й кажат за кой да гласува,

та с малката пенсия вече да спре да гладува...

Да, мама я няма – господи, мама я няма

Тя вече не търси никаква друга програма....

 

А аз пък на тези, които са там - на екрана,

дали да им кажа, че мама отдавна я няма?   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, изтръпнах...наистина!!!
    Поклон!
  • Звучи почти по детски затрогващо
    и съвсем не по детски изстрадано!
  • Не изпитвам болка, Галена, вече отдавна я няма. Но остава завинаги омерзението от една държава, която провежда гигантски геноцит! Това се пренася вече и върху други поколения.
  • Прекланям се пред личната ти болка и пред позицията ти-с крехката поезия срещу голямата лъжа! Поздравления и поклон!
  • Поклон и съпричастие!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...