Съществуване
Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение,
ядем сами недотрошените си кости,
гибелна власт и безумно падение,
дълбаят душата неканени гости.
Обвити в мантията на лъжите,
праведните ровят чер паваж,
префърцунено сипят се стрелите
по химерния житейски пейзаж.
Себичност и замаскирана злоба,
дълъг и стръмен тунел,
сянка скрита в черна прокоба,
разбито стенание в мрачен дуел.
Отлетява в битието трепетна въздишка,
спомени издигнати на сив пиедестал,
бездушни като металната отливка...
Съществувал си... или си живял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
