Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение,
ядем сами недотрошените си кости,
гибелна власт и безумно падение,
дълбаят душата неканени гости.
Обвити в мантията на лъжите,
праведните ровят чер паваж,
префърцунено сипят се стрелите
по химерния житейски пейзаж. ...