Съществуване
590
0
1
Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение,
ядем сами недотрошените си кости,
гибелна власт и безумно падение,
дълбаят душата неканени гости.
Обвити в мантията на лъжите,
праведните ровят чер паваж,
префърцунено сипят се стрелите
по химерния житейски пейзаж.
Себичност и замаскирана злоба,
дълъг и стръмен тунел,
сянка скрита в черна прокоба,
разбито стенание в мрачен дуел.
Отлетява в битието трепетна въздишка,
спомени издигнати на сив пиедестал,
бездушни като металната отливка...
Съществувал си... или си живял!
© Мария Манджукова All rights reserved.
