Съществуването

(триптих)

1.

... и пак е фантастична Есен,

и меланхолни са душите –

от е́́ксисте́нциална Ерес

сближаваща ни със Звездите...

И само „земното прегръщане“

във тази вечер ни задържа –

за да́ не „тръгнем“ без завръщане...

.. а звезден прах в очите стърже...

Влече ни мощна гравитация:

О!... Вечността е толкоз близо!...

И мигновена екзалтация –

душите като взрив пронизва...

... В по-малко и от: миг вселенен

е „осъзнатата“ ни Вечност –

останалото са: проблеми,

но нерешими в тази вечер...

А може би, че и Земята

засе́лена е от звездите –

се вглеждаме във Необята

и там разселваме мечтите!...

Усещаме по интуиция:

„изгубената си родина“

и „прелетни“, подобно птиците –

очакваме за да мигрираме...

Живеем бързо, необмислено,

обичаме си греховете

и даже без да се замисляме –

повтаряме ги с„Бесовете“!...

А благодарни на Твореца,

че ни прощава „греховете“ –

не знаехме, че във „венеца“

бе вплел Той –тръни в цветовете!...

... Разбрахме: има от звездите

отдавна дето са умрели

тъй само светлина в нощи́те

достига земните предели...

И заблудени из Безкрая

ще бродим като „бягащ огън“,

че късно е да се пока́ем –

дори с молитвите към Бога!...

... но върнем ли се на Земята

тук жива жар ще ни обжа́ри –

разгаряна под ходилата

във транс на млади нестинари...

2.

Дори Вселената не може

да си надвие участта –

къде тогава (мили Бо́же! ) 

се врем с мечти за Вечността!...

Не сме на Времето връстници

в отпуснатият ни Живот

и ангели наместо птици

при „Залезът“ ни са на ход...

И изначално е отнета

възможността: с божествен лукс –

на прелестната ни Планета

със Вечността да бъдем тук...

Но тъй разумен бил Твореца –

проблемът просто разрешил

и сам прекъсвал Той живеца,

щом Времето си превишил!...

Природата го надхитрила

и след отпуснатият срок

със цялата си страст и сила –

подготвя ни за следващ скок!...

Не почва никога от нула

Животът в следващите дни –

една „спирална молекула“ *

реално ще го подмени́...

И ще нахлуят легиони

потомци за да ни сменят,

а дързостта им ще прогони

и архаичният ни свят!...

...В Живота тъй е отредено:

Потомците да имат власт –

да съдят Миналото време       -

и тъй ще дойде ред за нас!...

Това си е и тяхно право,

но всеки грях ни е любим

и как от Бездната тогава

ще можем да го защитим!...

Премислени през Вековете,

лишени и от Лудостта –

по-страшни ще са  „греховете“

в онези, нови Времена́...                                                               -

Потомци: моля ви съдете –

за климат, въздух и вода,

и моля Ви не ни жалете –

дори за своята съдба!...

Съдете ни за „греховете“

съдете ни за Ереста –

съдете за каквота ще́те,

но не докосвайте: Страстта!...

Живяхме бурно, необмислено

в Епохи със Живот суров,

в безброя от: „измамни истини“,

но със Човешката любов!...

3.

... и носим вечно светлата си „Ерес“

в Душите защитена от проклатия,

танцувайки в бушуващага Есен –

на Вятърът във страстните обятия!...

19.12.2021.

*ДНК е универсалния носител на Живота във Вселената.