9.12.2007 г., 16:20

Същност

Поезия » Философска

1.4K 0 4

Застанали пред слънцето ний гаснем,
пред силата на нашата звезда,
питаме - кога ли ще пораснем,
за да достигнем свойте небеса?

За миг се спуска облак - отрова,
пак смразява нашта кръв,
завинаги - не ще пораснем,
за да уцелим верния си път.

И щом очите ни изгарят при
превъзходството на някой
по-добър от нас, ще знаем
нечовешкото в човека
притежава най-голяма власт.

Докога ли, нашата природа ще
лъже слънцето у нас и облаци
ще му изпраща и ще му говори -
с много тъжен глас?

Дотам ли ще достигне
най-ниската ни страст?
Или ще научим как да се постигнем
чак в последния си час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Kantonimed (Антон Кънчев)

Добре, Цвети мога да се съглася с предложението ти ,има резон,и е по събрано, да кажем че не съм се стремил да го подредя правилно Благодяря и на другите за подкрепата

2007-12-10T17:23:52+02:00
Senni (Силвия)

Браво,много е силно!!!

2007-12-10T08:27:07+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Здрасти. Страхотно е това.
Аз ще си позволя една вметка по построението, а ти можеш да си позволиш да не я четеш
...........
И щом очите ни изгарят
при превъзходството на някой
по-добър от нас,
ще знаем - нечовешкото в човека
притежава най-голяма власт.

И докога ли нашата природа
ще лъже слънцето у нас,
и ще му праща облаци,ще му говори
с много, много тъжен глас?

Просто предложение. Поздрав!

2007-12-09T20:08:34+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

.........мога ли да остана безмълвна тук....разтърсена и поразена от многото въпроси в твоят стих!!?! ...Разбиващо, Антон, убиващо и пораждащо!...(а уж щях да съм безмълвна), не мога да се откъсна от този стих

2007-12-09T18:27:01+02:00