Същност
пред силата на нашата звезда,
питаме - кога ли ще пораснем,
за да достигнем свойте небеса?
За миг се спуска облак - отрова,
пак смразява нашта кръв,
завинаги - не ще пораснем,
за да уцелим верния си път.
И щом очите ни изгарят при
превъзходството на някой
по-добър от нас, ще знаем
нечовешкото в човека
притежава най-голяма власт.
Докога ли, нашата природа ще
лъже слънцето у нас и облаци
ще му изпраща и ще му говори -
с много тъжен глас?
Дотам ли ще достигне
най-ниската ни страст?
Или ще научим как да се постигнем
чак в последния си час!
© Антон Кънчев All rights reserved.
Благодяря и на другите за подкрепата