Iszaard (Нели Дерали)
62 137
14.08.2014 г., 18:04 ч.

Същност 

  Поезия » Философска
496 0 8

Събирайки парченца от невинност

сред планината на приспособяването,

опитвам се до себе си да стигна.

А всъщност, да дочакам зазоряване.

 

От късчетата слънце ще направя.

С искри от неизтляващи огньове,

просветващи сред мисли и представи.

От същността, а също - от основите им.

 

Идеята от всяко нещо вземам.

А другото оставям на стихиите.

На времето безпаметно студено.

Разделяйки на видимо и скрито

 

материята, слизаща по стълбите

на своята ефирност в плътността си.

И планината вече не е гърбава.

Тя се превръща в много ситен пясък.

 

Разделяйки на видимо и скрито,

на плътно и безплътно сетивата си,

разбирам, същността се е пропила

във всичко... И ще погълне пясъка.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Багодаря, Вики!
  • Страхотна философия, браво!
  • Благодаря за прочита и оказаното внимание, Бойко!
  • прочетох няколко твои стихотворения, това определено ми харесва най-много, има нещо скрито, до което всеки иска да се докосне, но не успява и в това е чара му, поздрави ботьо
  • Благодаря, Райна.
  • Благодаря, Мисана, за ласкавите думи. Действително дълбочината на Познанието може да бъде оприличена на бездна. Както винаги пръв откликваш на стиховете ми, което е истински стопля сърцето ми.

    Благодаря, Красимир! Да, ние се раждаме невинни и като цяло човешкото същество е добро, самата ни същност е Доброто. Въпросът е искрено да решим да се върнем към това добро, отвърляйки наслоенията, наложени ни от необходимостта за приспособяване. Така осъзнаваме,че страшен е само самият страх. А успее ли да се прояви душата, доброто в нас, то става все по-силно, все повече поглъща егото, инстинкта за оцеляване.

    Благодаря, Илко! Чудесен прочит на текста. Много точен. Кабала много точно обяснява дуалността на човешката природа. Въпросът не е в това в нас да няма плътно, материално, то е продиктувано от необходимостта във физическия свят. Въпросът е какво ще изберем да проявим, да отсеем зърното от плявата, да оставим душата да укрепне и да дава своите прекрасни плодове в живота ни. А те са винаги прекрасни - добро, истина, добродетел, красота, любов, мъдрост.
  • Първа и трета строфа са уникални с философските си простори!
    Събирайки парченца от невинност
    сред планината на приспособяването,
    .................................
    Идеята от всяко нещо вземам.
    А другото оставям на стихиите.
  • Много дълбоко философско стихотворение, свидетелстващо за прероден древен дух. Според мен малцина ще успеят да получат автентичното усещане за твоя стих, Из. Но онези, които успеят ще бъдат истински възнаградени. Защото ще се докоснат до пулса на бездната. Казвам нарочно "бездна", но не в смисъла на нещо страховито и поглъщащо като кобна пропаст без дъно, а в смисъла на дълбочина на прозрението - смисъл реализиран и от Бодлер в знаменитото му едноименно стихотворение" Бездна".

    "И планината вече не е гърбава.
    Тя се превръща в много ситен пясък.
    Разделяйки на видимо и скрито,
    на плътно и безплътно сетивата си,
    разбирам, същността се е пропила
    във всичко... И ще погълне пясъка."

    Поздравление за този стойностен стих!: Мисана
Предложения
: ??:??