Същност
Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя.
С искри от неизтляващи огньове,
просветващи сред мисли и представи.
От същността, а също - от основите им.
Идеята от всяко нещо вземам.
А другото оставям на стихиите.
На времето безпаметно студено.
Разделяйки на видимо и скрито
материята, слизаща по стълбите
на своята ефирност в плътността си.
И планината вече не е гърбава.
Тя се превръща в много ситен пясък.
Разделяйки на видимо и скрито,
на плътно и безплътно сетивата си,
разбирам, същността се е пропила
във всичко... И ще погълне пясъка.
© Нели Дерали All rights reserved.
