Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя.
С искри от неизтляващи огньове,
просветващи сред мисли и представи.
От същността, а също - от основите им.
Идеята от всяко нещо вземам.
А другото оставям на стихиите.
На времето безпаметно студено.
Разделяйки на видимо и скрито ...