Същност/и
Когато съм никоя,
когато съм само дух,
не ме докосвай с дума!
Тогава…
никому нищо не дължа.
Танцувам пасо добле с Бог.
Как изглежда Всевишният?
Ами…
като птица в полет
над планински връх,
като разпенена вода,
укротена в каменно русло,
като море без бряг,
погълнало Его и Себе,
като флирт на лъч,
милващо цветче,
като сладък плод
по клон на кичесто дърво,
като детски смях,
звънкащ под снижено небе.
Дали би ме разбрал?
Едва ли!
Когато съм само дух,
значи …. душата ми
неистово е закопняла
за пищен злак и простор,
за порив на вятър,
полъх на крило –
и за онази „нормалност“,
надвила гравитацията
с пух и перо.
И …броди, жадува душата моя
да се опие с оная вечна тишина,
в чието дъно съзирам лика свой
в образ на жена с изряден дом.
После завръщам се бавно, тихо
до огнището неизгаснало, мило
и вече съм топла прегръдка само;
пристан, оазис, вярно женско рамо.
Ти не ме питай кога съм себе си,
коя съм истинската Аз – Гюлсер.
И аз се питам, но все още не знам.
Друго обаче знам – истинска жена
ПЪТ и съдба споделя с доблестен мъж.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
