13.09.2013 г., 5:11 ч.

Същността на вдъхновението 

  Поезия » Хумористична
438 0 2

Докато витаят

стиховете в нищото,

образите в чая

все излизат вкиснати.

 

След като му сипа

малко от коняка,

сякаш микрочипа

в мозъка прещраква.

 

И се заизнизват

думите изгладени

с чисто бели ризи,

с римите, без фадинги.

 

Казвам аз: защото

свърши ми коняка,

туй стило в перото

съхне, нов очаква.   

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??