Докато витаят
стиховете в нищото,
образите в чая
все излизат вкиснати.
След като му сипа
малко от коняка,
сякаш микрочипа
в мозъка прещраква.
И се заизнизват
думите изгладени
с чисто бели ризи,
с римите, без фадинги.
Казвам аз: защото
свърши ми коняка,
туй стило в перото
съхне, нов очаква.
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
