Sep 13, 2013, 5:11 AM

Същността на вдъхновението 

  Poetry » Humour
428 0 2

Докато витаят

стиховете в нищото,

образите в чая

все излизат вкиснати.

 

След като му сипа

малко от коняка,

сякаш микрочипа

в мозъка прещраква.

 

И се заизнизват

думите изгладени

с чисто бели ризи,

с римите, без фадинги.

 

Казвам аз: защото

свърши ми коняка,

туй стило в перото

съхне, нов очаква.   

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??