mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
26 144
23.04.2015 г., 18:22 ч.

Същото е 

  Поезия » Друга
537 0 5

 

Ти виждал ли си как понякога,
преди смъртта,
човек изглежда някак странно жизнен...
Очите как със трескав блясък
се взират в късче синева.
Ръцете, миг назад отпуснати безсилно,
как се изпълват с топлина.
Кръвта как в бяг по вените се втурва
и руменец покрива бледността.
И на човека му се струва,
че едва започва да живее,
а всъщност свършва...

Не гледай, че очите ми се смеят.
Недей се радва, че целувките
от обич парят.
Не вярвай в галещата искреност
на моята уста!

И с любовта, преди смъртта,
понякога се случва същото...

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Илко, много благодаря за този коментар! Ти наистина ЧЕТЕШ!
    Знам, че имаш душа - струна... Честит празник на труда! Поздрави!
  • Ивчо, Тони, благодаря ви, скъпи приятели!Че сте до мене!
  • Поздравления, Ваничко!!!!!
  • И аз само съм го чувала,но за любовта съм сигурна. /че понякога../
    Благодаря за добрата дума!Светло да ти !
  • Не съм виждал, но съм чувал, че преди смъртта човек за кратко като че ли оздравява и получава приповдиганто настроение,Алма!Така, че съм съпричастен с представената тема по твой си поетичен начин.
    Харесах и оценявам работата ти!Поздравление от мен и хубава вечер!
Предложения
: ??:??