27.12.2012 г., 13:15 ч.

Състояние 

  Поезия
664 0 7
Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж
с ловки пръсти вятърът повдигна,
от облак плисна хладен дъжд -
зад хребета като балон увиснал.
Газя локвите и мокри се полата
с вплетени мъниста от есента,
безброй листа полепнаха в душата
от безмълвно легналата тишина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??