Състояние
Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж
с ловки пръсти вятърът повдигна,
от облак плисна хладен дъжд -
зад хребета като балон увиснал.
Газя локвите и мокри се полата
с вплетени мъниста от есента,
безброй листа полепнаха в душата
от безмълвно легналата тишина.
Над мен надвесено трепти небето,
отброява дните скрит брояч,
прекроява пътищата на сърцето
един невидим стар шивач...
Чувам как вселената потрепна,
въздишка отрони древната земя,
и някак на душата ми олекна -
пред величието на вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
