M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
27 дек. 2012 г., 13:15

Състояние 

  Поэзия
587 0 7

 

Боса по стръмни пътеки минавам,

прескачам  камъни, обрасли в бодили,

с върбови клонки главата ми галят

на реката вълните мораво-сиви.

 

Косите ми тежки… изведнъж

с ловки пръсти вятърът повдигна,

от облак плисна хладен дъжд -

зад хребета като балон увиснал.

 

Газя локвите и мокри се полата

с вплетени мъниста от есента,

безброй листа полепнаха в душата

от безмълвно легналата тишина.

 

Над мен надвесено трепти небето,

отброява дните скрит брояч,

прекроява пътищата на сърцето

един невидим стар шивач...

 

Чувам как вселената потрепна,

въздишка отрони древната земя,

и някак на душата ми олекна -

пред величието  на вечността.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Състояние на полет...допадна ми много!
  • Хубаво е това състояние - да ти е леко на душата, след като си пребродил облаците и си прекроил сърцето си
  • Поздрав, Миночка!
  • светли празнични дни ти желая, независимо от състоянията!
    човек може да пребори почти всичко...
  • Харесах! Образно и въздействащо!
  • Много е жизнено..., озарено от скрито желание...!!!
    "Газя локвите и мокри се полата
    с вплетени мъниста от есента,
    безброй листа полепнаха в душата
    от безмълвно легналата тишина."
  • познато ми е...
    поздравявам те, от сърце..
Предложения
: ??:??