19.08.2007 г., 1:34 ч.

Състояние II 

  Поезия
961 0 26
Все по-трудно те пиша.
Все по-силно прегръщам.
Като дъх те поемам.
Като вик те изтръгвам.
Път под себе си нямам.
Вододел ме помита.
Сто реки се събират -
все по вените скрити.
Да те гледам се уча
в миг, когато се вкопчват
мъжка лятна стихия
с женската ми орисия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??