rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
Aug 19, 2007, 1:34 AM

Състояние II

  Poetry
1.1K 0 26
 

Все по-трудно те пиша.

Все по-силно прегръщам.

Като дъх те поемам.

Като вик те изтръгвам.


Път под себе си нямам.

Вододел ме помита.

Сто реки се събират -

все по вените скрити.


Да те гледам  се уча

в миг, когато се вкопчват

мъжка лятна стихия

с женската ми орисия.


И така да те нося -

с нощите ми осъмваш -

все по-малко долюбен,

все по-малко  измислен.


Жадна искам да бродя -

пак от теб да отпивам

и бездънна да съхне

във утроба-пустиня.


Ненаситни зеници -

птици в тях се оглеждат.

Все по-трудно те мисля.

Все по-силно - живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0